Антитуморни ефекти на витамин D
Витамин D се свързва основно с поддържане на минералния баланс в тялото и здравината на костите, но той има множество извънскелетни функции, сред които е и ролята му в превенцията и лечението на ракови заболявания. Все повече изследвания доказват антитуморните ефекти на витамин D, което е повод за разглеждането му като важно средство за профилактика при рискови групи и хора с дефицит.
Каква е връзката между витамин D и онкологичните заболявания?
Няколко са основните функции на витамин D, които са свързани с развитието или потискането на новообразувания и ракови заболявания. Това са неговите способности да подпомага и модулира работата на имунната система, противовъзпалителните му свойства и ролята му за растежа на клетките.
Клинично доказано е, че високите концентрации на 1,25(OH)2D (активен метаболит на витамин D) потискат разрастването на някои нормални и ракови клетки, като така намаляват пролиферацията на туморни клетки и рак (ограничават разрастването и увеличаването на броя на туморните и ракови клетки).
Затова витамин D се разглежда като добро средство за потискане на развитието на доброкачествени и злокачествени тумори. Все по-често той се използва самостоятелно или в комбинация с имуно/химиотерапия за ограничаване развитието на рак.
Установена е и връзка между ниските нива на витамин D и повишената честота и смъртност от рак. Особено силна е тази зависимост при пациенти с рак на дебелото черво и ректума. По-лоша е прогнозата и при рак на гърдата, на панкреаса, на белия дроб, както и на някои кръвни (хематологични) заболявания.
Според някои изследователи, витамин D има и други важни антитуморни ефекти – той може да намали образуването на метастази и да увеличи периода на преживяемост при онкологичноболни пациенти от някои видове рак (например при рак на гърдата).
Антитуморни ефекти на витамин D, свързани с имунната система
Появата на тумори се свързва с множество фактори, като един от най-значимите е неправилна работа на имунната система. В определени случаи раковите клетки успяват да „изключат“ имунните клетки, които при нормална работа би трябвало да ги уловят и неутрализират (т.нар. процес апоптоза).
Една адекватно работеща имунна система разпознава правилно раковите клетки, след което имунните клетки започват да произвеждат различни молекули – IFN-γ и перфорин, които елиминират възникващите туморни клетки. Усилва се производството на сигналните молекули цитокини и хемокини, което позволява набирането на повече имунни клетки. Този процес нормално защитава човешкия организъм от рак. За съжаление, при някои хора не успява да се осъществи адекватно и се стига до развитието на онкологично заболяване.
Точният механизъм на отказ на имунната система да задейства правилно защитата си срещу раковите клетки не е съвсем ясен, но се смята, че се дължи най-вече на слаба имунна система, възраст, тютюнопушене, употреба на алкохол, начин на живот. Пациентите с онкологични заболявания доказано имат слаб имунитет, който отслабва още повече, когато противораковото лечение засегне костния мозък (при химио- и лъчетерапия).
Поради влиянието на витамин D върху имунната система – усилването й, модулирането й и стабилизирането на баланса на различните видове имунни клетки, все повече витаминът се проучва и използва като средство с антитуморни ефекти.
Научните изследвания потвърждават ролята на витамин D срещу рака
Учените непрекъснато се стремят да открият още по-конкретни факти за антитуморните ефекти от приложението на витамин D. Ето резултатите от едно изследване с гризачи, посветено на ролята на витамин D при лечението на тумори и ракови клетки.
Според тях биологичните активности на веществото успешно са използвани за предотвратяване развитието на рак, насърчаване на клетъчната диференциация (обособяване на отделни групи от клетки) и намаляване на растежа на раковите клети. Добре диференцираните ракови клетки се отличават с много по-бавна скорост на размножаване от недиференцираните. Освен това витамин D е стимулирал клетъчната смърт (апоптозата) на туморните клетки и е подпомогнал да се ограничи кръвоснабдяването и съответно „храненето“ на тумора.
Друго проучване сред пациенти с риск от рак на простатата разглежда какви са ефектите при тях от приложението на 4000 IU витамин D всекидневно в продължение на една година. Резултатите са много благоприятни и показват намалени резултати при всички изследвани лица по скалата на Глийсън, както и намаляване на броя на положителните ядра при повторна биопсия.
Изследване от 2023 г., свързано с рака на кожата и витамин D, показва, че наблюдаваните лица, които приемали витамин редовно, са постигнали значително по-малка вероятност от развитието на меланом. А при други пациенти с вече регистриран меланом е установено, че нивата на витамин D са били или в дефицит, или в недостатъчност, отколкото при здравите контроли.
Съществуват още множество проучвания, посветени на връзката с рака и витамин D. Повечето от тях показват много добри резултати при приложението на витамина с цел профилактика и подпомагане на лечението.
Макар да няма категорични клинични данни доколко ще повлияе витаминът на изхода от заболяването, лекарите са на мнение, че задължително трябва да се коригира неговия дефицит. От една страна, това е необходимо, тъй като така или иначе дефицитът е силно разпространен при пациенти с рак. От друга страна, съществува висок риск от още по-голям спад на стойностите на дефицита поради прилагането на химиотерапия.
Витамин D при различните видове онкологични заболявания
Много обещаващи резултати дава прилагането на витамин D при жени с рак на гърдата. При анализ на наблюдения, обхванали 1760 жени, се вижда, че най-висока честота на ракови изменения има при серумни стойности на витамина под 25 ng/ml. Статистиката е много по-положителна за пациентки с нива над 29 ng/ml. При тях се наблюдават много по-малко болестни промени и значително по-добър отговор на противораковата терапия.
Обнадеждаващи са и резултатите от изследване, проведено с пациенти с колоректален рак (на дебелото черво и ректума). Повишаването на нивата витамин D при тях над 25 ng/ml чрез допълнителен прием през устата и с инжекции показва по-висока прживяемост при хора с напреднал стадий на рак (75% от наблюдаваните лица са надскочили 5-годишен праг на преживяемост). Друг положителен резултат е четирикратното намаляване на риска от развитието на патология при пациенти с вече диагностицирани полипи, установени като предвестници на рак на червата. Заключенията от тези и други проучвания при колоректален рак са, че тук витамин D има много повече профилактично значение, отколкото терапевтично.
При проучвания на значението на витамин D за рака на простатата се установява, че дефицитът на холекалциферол предразполага към преминаване на болестта в по-агресивна форма. При пациенти със серумни нива под 12 ng/ml туморът прогресира 3,7 пъти по-често в опасната агресивна форма. По тази причина при такива пациенти се препоръчва постигане на нива над 30 ng/ml с цел контрол на туморния растеж, намаляване на смъртността и превенция на метастази.
Антитуморни механизми на действие на витамин D
В заключение и на база на обзора на множество проучвания може да се направя следните обобщени изводи относно приложението на витамин D при хора с риск от появата на тумори и при онкологичноболни пацинети:
- Витамин D може да помогне в борбата срещу рака чрез предотвратяване на растежа на ракови клетки. Той подкрепя имунната система в откриването на необичайни клетки с прекомерен растеж и спира техния клетъчен цикъл. Така влияе на най-опасния за организма процес – неконтролируемото делене на раковите клетки;
- Витамин D има антитуморни ефекти, като насърчава смъртта на раковите клетки (или клетъчно самоубийство). Това е процесът апоптоза. При него клетките се „затварят“, започват да се свиват, намаляват размера си и умират. По този начин организмът се освобождава от стари клетки или увредени клетки. Раковите клетки често успяват да се спасят от този процес и да се разпространят без контрол в тялото. Витамин D спира това „нашествие“ и чрез активиране на апоптозата намалява разрастването на ракови клетки;
- Витамин D играе основна роля за лишаване на раковите клетки от хранителни вещества. Той блокира ангиогенезата – процес на образуване на кръвоносни съдове, които чрез кръвния поток доставят хранителни вещества до туморните образувания. Оставени без храна, раковите клетки спират да нарастват;
- Витамин D предотвратява и намалява метастазите. Т.нар. метастазиране представлява нахлуване на агресивните видове рак в съседни тъкани, което води до разпространение на рака в цялото тяло. Витамин D предпазва здравите тъкани от проникването на раковите клетки и така ти предпазва от метастази.
Препоръки за прием на витамин D при онкологични заболявания
Не съществуват единни и категорични препоръки за дневната доза витамин D, която трябва да се прилага при пациенти с рак или при рискови групи от хора за предпазване от появата на онкологично заболяване. Все пак научно е доказано, че много по-ефективно е да се приемат всекидневно по-високи количества витамин D, отколкото да се разчита на прием на еднократна много висока доза от витамина.
Една от често прилаганите всекидневни дози витамин D при хора с онкологични заболявания е 4000 и повече IU. Продължителността на прием трябва да е не по-малко от шест седмици, като след това време е нужно да се направи контролно изследване за нивата на витамин D в организма.
Все пак дневните дози витамин D при раковоболни пациенти се определя индивидуално от лекуващия лекар. Той ще вземе предвид първоначалните серумни нива на витамина, възрастта, наличието на излишни килограми (наднорменото тегло влошава използването на витамин D), други хронични заболявания, употребата на лекарства и още фактори, които може да повлияят на абсорбцията и метаболизма.
Разбира се, витамин D не може да се разглежда като самостоятелно и единствено противотуморно средство, но ефектите от него са обнадеждаващи и е препоръчително да се използва целенасочено.
