Ползите от витамин D
за имунната система
Проучванията от последните години показват, че Витамин D е един от най-ценните витамини за правилно функционираща имунна система. Този факт добива все повече популярност, а приложението на витамина все по-често е насочено към осигуряване на целогодишна имунна защита и модулиране на имунната реакция.
Каква е връзката на витамин D с имунната система?
Важността на витамин D за имунната система се открива още във факта, че рецептори на витамина и негови метаболитни ензими се намират в почти всички клетки на имунната система. Рецептори са разположени и във всички тъкани и в по-голямата част от останалите клетки на организма, което говори за огромната роля на холекалциферола (витамин D) за здравето на човека.
Научните изследвания свързват нивата на витамин D в организма с появата на над 53 болестни състояния, много от които имат връзка с неправилно функциониране на имунитета.
Установено е, че ниските серумни нива на витамина носят повишен риск от поява на автоимунно заболяване, чести и тежки инфекции, онкологичн заболявания. Понижени стойности се измерват много често при пациенти с туберлкулоза, вирусни инфекции, бактериални инфекции, HIV.
Ползите от витамин D за имунната система се откриват както във връзката му с вродения имунитет, така и в значението му за придобития имунитет. Вроденият имунитет е този, с който се появяваме на бял свят – той е предопределен генетично. Насочен е към всички патогени, които може да са потенциално вредни за организма, и затова се нарича неспецифичен.
Придобитият имунитет (също и „адаптивен“) се изгражда след раждането – при многобройните сблъсъци с непознати болестотворни заплахи за организма и при производството на антитела срещу тях. Той също така е и специфичен, защото е насочен срещу конкретен патоген – например вирус или бактерия.
Витамин D е от голямо значение за функционирането и на двата типа имунитет.
Механизъм на действие на витамин D при вродения и придобития имунитет
Върху вродения имунитет витаминът действа, като се свързва с рецепторите за витамин D във вродените имунни клетки. 1,25(OH)2D (биоактивният метаболит на витамина) подкрепя и регулира работата на моноцитите и макрофагите от вродения и анктибактериалния ефект.
Той стимулира образуването на специални пептиди (кателицидини и дефензини), които имат антимикробни и имуномодулиращи свойства и функционират като антивирусни агенти във вродената имунна система. Но витамин D не само усилва имунната реакция, когато е нужно, а и я регулира, като потиска имунния отговор при прекомерно възпаление
При адаптивния и авто имунитет витамин D има също толкова важна контролираща и регулираща функция като действа основно чрез промяна в съотношението на т.нар. Т-хелпери и Т-регулатори (част от Т-клетките на адаптивния имунитет). Потискането на имунния отговор при антивирусна защита е важно за предпазване от цитокинова буря. Това е остра възпалителна реакция на имунитета, която може да доведе до хипервъзпаление, потенциално опасно за живота. То се дължи на свръхпроизводство на цитокини – малки протеини, които предизвикват имунен отговор с цел да подпомогнат борбата с вируса. Витамин D успява да нормализира този процес и да ограничи прекомерното производство на цитокини.
Боледуване от респираторни заболявания и инфекции при недостиг на витамин D
Множество изследвания говорят, че дефицитът на витамин D води до повишен риск от респираторни заболявания и бактериални инфекции. Някои дори свързват факта, че боледуваме най-много от вируси и грип през зимата с това, че точно в този сезон не получаваме витамина от слънцето и страдаме от недостиг. И реално – клиничните изпитания показват, че когато нивата на витамин D се увеличават, случаите на грип намаляват.
Според едно изследване на австралийски учени рискът от остри респираторни инфекции е значително по-висок при пациенти с ниски стойности на 25(OH)D, отколкото е при такива с по-високи нива. Освен това колкото по-голям е недостигът, толкова по-голяма е продължителността на инфекцията.
Друга интересна статистика се базира на преглед на 25 контролирани проучвания и показва, че добавянето на витамин D намалява сериозно риска от остра инфекция на дихателните пътища. Според друго изследване всяко увеличение на витамин D с 10 nM/L намалява опасността от респираторна инфекция със 7 процента. Витамин D също може да намали количеството на С-реактивния протеин, както и да подобри някои от кръвните показатели при инфекция.
Особено видима стана връзката на витамин D с по-тежкото и продължително протичане на вирусна инфекция по време на пандемията от Covid-19. Тогава стана ясно, че пациентите с ниски нива на веществото боледуват много по-тежко и с повече усложнения, както и че при тях много по-често се разразява опасната цитокинова буря. Едно от проучванията с участието на 185 пациенти с Covid установи, че изследваните лица с дефицит на витамин D са с по-висок процент на хоспитализация и по-често стигат до интензивна кислородна терапия и механична вентилация. При тях е отчетен 6-кратно по-висок риск от тежко протичане, както и 15 по-висока опасност от фатален изход.
Заради връзката между честото боледуване от инфекции и ниските стойности на витамин D се препоръчва с цел профилактика или при заразяване с вирус или бактерия да се поучава допълнително витамин D.
Връзката на витамин D с автоимунните заболявания
Открита е и друга, много важна връзка на витамин D с автоимунните заболявания. Това са болести, при които имунната система реагира остро срещу собствени клетки и тъкани на организма, като ги възприема за заплаха и ги унищожава. Автоимунните заболявания са голямо предизвикателство за медицината, тъй като са хронични, нелечими, а симптомите са трудни за третиране.
Все повече проучвания обаче показват, че витамин D има капацитет да бъде ценно средство за профилактика на автоимунни заболявания и то още от детска възраст. Ниските серумни нива на витамина в ранните периоди на израстване категорично се свързват с по-висок риск от автоимунно заболяване в детството, както и с по-висока активност и по-голяма тежест на болестта.
Едно от проучванията демонстрира зависимостта между ниските стойности на витамин D и появата на диабет тип 1. Това е автоимунен захарен диабет, при който имунната система атакува клетките на панкреаса и прогресивно ги унищожава. Според резултатите от изследването съществува категорична връзка между появата на болестта и перинаталния (преди раждането, по време на бременността) дефицит на витамин D. Доказана е и зависимост между развитието на астма при малки деца и дефицита на витамина.
Предполага се, че автоимунните заболявания възникват заради дисбаланс между Т-хелпери 1-7 спрямо Т-хелпери 2, както и Т-регулаторните клетки, като това нарушение може да е провокирано до голяма степен от ниските количества на витамин D в организма. От друга страна, увеличаването на серумните нива на витамин D при автоимунно заболяване намалява активността на болестта. Реализира се имуносупресивен (имунопотискащ) и противовъзпалителен ефект, което увеличава Т-регулаторните клетки, намалява броя на Th1 и Th17 клетките и регулира работата на В-клетките (клетки на имунната система, които отговарят за хуморалния имунен отговор и образуването на антитела). Постига се и редуциране на количеството анти-ДНК антитела – автоантитела, които се образуват при неспособност на имунната система да различи собствени от чужди клетки и напада собствения генетичен материал.
Онкологични заболявания, имунитет и витамин D
Раковите заболявания все още са едно голямо предизвикателство за учените, тъй като около възникването и лечението им има много неясноти. Добре известна обаче е връзката между имунната система и появата на онкологичните болести. Предразполагащ фактор за възникването им е отслабената имунна система или имунитет, който не работи добре, включително ако това се дължи на дефицит на витамин D.
Всъщност имунната система е така програмирана, че ако установи наличието на собствени увредени клетки на организма, да ги унищожи и така да предпази останалите тъкани. Раковите клетки са именно такива видоизменени собствени клетки, които се разрастват и предизвикват окологично заболяване. Проблемът е, че имунната система при някои хора не успява да ги разпознае, улови и неутрализира, тъй като ги определя като клетки, които не представляват заплаха. Тя просто ги пропуска. Това е още повече възможно да се случи, ако липсва витамин D. Недостигът на веществото не се разглежда от учените като причина за рак, но се смята за предразполагащ фактор.
Доказано е, че витамин D може да намали пролиферацията (увеличаване броя в резултат на делене и нарастване) на раковите клетки, както и да насърчи апоптозата при тях (процес на програмирана клетъчна смърт, при който имунните клетки убиват целенасочено клетките и ги изхвърлят от организма). В допълнение витамин D намалява протуморогенната активност на фибробластите (клетки в съединителната тъкан), които са свързани с рака.
Колко витамин D е нужен за подкрепа на имунитета и в кои случаи?
Няма единодушно мнение относно количеството витамин D, което трябва да се приема за имунната система. Освен това се смята, че при различни проблеми на имунната система са нужни различни дневни дози.
Като допълним и факта, че определянето на дозата зависи от възрастта, серумните нива на витамин D, възможностите за пребиваване на слънце, наличието на хронични заболявания и други фактори, се вижда, че не може да бъде дадена еднаква препоръка за всички. Все пак са ясни някои особености, които трябва да се имат предвид:
- Определяната преди години доза от 600 IU на ден за възрастни с цел подобряване работата на имунитета е крайно недостатъчна;
- Нужни са минимум от 800 – 2000 IU на ден витамин D, за да се постигне ефект на профилактика, свързан с добро здраве, а за подкрепа на имунитета – дози над тези стойности;
- При вирусна или бактериална инфекции дозите витамин D трябва да се увеличават или да се започне незабавен прием, за да се подкрепи „ударно“ имунната система.
