

Витамин D е по-различен от останалите витамини. Той често е наричан „провитамин D” – заради особеността му, че не попада в тялото под формата на типичен витамин, а на вещество, което чрез метаболизиране се превръща в активна форма, подходяща за използване от организма. Той се различава от другите витамини и по това, че може да се набавя по два коренно различни начина – чрез храната и чрез синтез в човешката кожа под действието на слънчевите лъчи.
Преди да стане биологично активен – подходящ за приемане от клетките в човешкия организъм, провитамин D изминава дълъг път. Получаваме го естествено чрез храната и чрез излагане на слънце.
Процесът на синтез през кожата протича така:
В черния дроб постъпва както синтезираният чрез слънцето витамин D3, така и полученият чрез храносмилателната система от хранителни източници (тук разновидностите са два – D3, от животински храни, и D2, от растителни храни). В черния дроб D2 и D3 се преобразуват в 25-хидроксивитамин D или 25(OH)D, който се отправя към бъбреците. Тук става поредната трансформация, при която 25(OH)D се метаболизира в 1,25 (OH) 2D, който вече е биологично активен.
Макар да звучи сложно, това са естествени пътища, по които се случва приемането, преобразуването и абсорбцията на витамин D. И ако един организъм е здрав, храни се пълноценно и пребивава достатъчно време на слънчева светлина, би трябвало безпроблемно да получава редовно витамин D от естествени източници.


Излагане под въздействието на слънчевите лъчи е по-пълноценният от двата естествени начин за осигуряване на витамин D. Установено е, че така постъпва по-голямата част от общия витамин D в тялото. Например – само една еритемна доза слънчево облъчване (престой на слънце до леко зачервяване на кожата) осигурява на организма синтез от 10 000 до 20 000 IU витамин D.
Втори по значение като естествен източник на витамин D са животинските продукти, които съдържат D3. Сред тях най-богати на веществото са тлъстите риби. Самите риби не получават витамин D чрез взаимодействие с ултравиолетовите лъчи на слънцето, тъй като много от тях пребивават на дълбочини, където не достига слънчева светлина. Смята се, че основният източник на витамина D за тях е чрез хранителна верига, започваща от зоопланктон, който е бил изложен на ултравиолетова светлина на водната повърхност.
В рибите най-голямо съдържание на витамин D се открива в черния дроб и мастната тъкан. Сред тях най-богати на витамин D са сьомгата, херингата, скумрия, пъстърва, сардини, риба тон. Дивата сьомга обаче има много по-голямо съдържание на витамина, отколкото отглежданата във ферми сьомга. Има разлика и между това дали е прясна рибата, или е консервирана.
| Вид риба (100 грама) | Съдържание на витамин D в единици |
|---|---|
| Сьомга от ферма | 100–250 IU |
| Дива сьомга | 540 IU |
| Сьомга в консерва | 300–600 IU |
| Пъстърва | 635 IU |
| Варена или печена скумрия | 152 IU |
| Скумрия в консерва/td> | 200 IU |
| Херинга в марината | 480 IU |
| Сардини в консерва | 200 IU |
| Риба тон в консерва | 200 IU |
Източник: Боянов, Витамин D – недостатъчност, дефицит и асоциирани болести
От рибата като хранителен източник се добива и масло от треска, както и рибено масло. Те оглавяват класацията за най-богат на витамин D естествен източник със следните стойности (Според Norwegian Food Composition Table):
Черният дроб от треска изобилства от витамин D, но концентрацията му в мускулната тъкан на рибата е много по-малка – 1,5 µg на сто грама.
С по-ниско съдържание на D3, но също препоръчвани като едни от малкото хранителни източници на витамин D, са яйцата, някои млечните продукти, животински черен дроб. Сред тях най-много D3 съдържат:


Растенията са много ограничени откъм съдържание на витамин D, но за вегетарианците и веганите те са единственият вариант за получаване на витамина чрез хранене.
Друг минус (освен ниското съдържание на витамина) при растителните източници е, че те доставят само разновидността D2, който е с по-кратък живот и по-ниска устойчивост. Т.е. по-бързо се свършва.
Процесът на синтез на витамин D при растенията също се случва под влиянието на слънчевата светлина. Някои растения съдържат съединението ергостерол, което се превръща в ергокалциферол (D2) след взаимодействие с ултравиолетовите лъчи на слънцето.
Най-ценни измежду всички естествени източници на витамин D са гъбите. Всъщност за гъбите се знае, че са отделно царство животни, които не са нито точно растения, нито животни, тъй като имат характеристики, сходни и с двете. Именно по начина на синтез на витамин D гъбите се доближават до животинското царство.
Диворастящите гъби имат по-високо съдържание на витамин D, отколкото култивираните. Те обаче са опасни за консумация, ако не са брани от човек с отлични познания и затова препоръчителни са отглежданите във ферми, но изложени на слънчева светлина. Ако гъбите са расли на тъмно, те не са добър източник на витамин D.
Няма други добри естествени източници на витамин D сред растителните продукти. Съществуват някои обогатени растителни млека, сокове, зърнени закуски, при които обаче D2 или D3 са добавени допълнително. Макар и да не са с естествен произход, те също са вариант за хората, които не консумират животински продукти.
Дори и човешкият организъм да е перфектно устроен за набавяне на витамин D от естествени източници, при някои хора има противопоказания за това или тези начини не са най-оптимални. Ето примерни ситуации, когато бихте имали проблеми с набавянето на витамина по естествен път:
